Свети Серафим , погребан в руската църква в София: Ако някой съгреши, трябва да търсим извинителни причини за тази грешка, а не да го осъждаме
Следвайте " Гласове " в Телеграм
На 26 февруари 2016 година в София по едно и също време от две поместни православни църкви – Българската и Руската, беше канонизиран свети Серафим, архиепископ Богучарски, наименуван Софийски Чудотворец. Светителят Серафим (Соболев) е роден през 1881 година в Рязан. Като архиерей на Руската православна черква близо 30 години е на служение в България, където и приключва земният му път – на 26 февруари 1950 година Погребан е в криптата под олтара на съветския храм-подворие „ Св. Николай Чудотворец “ в София.
Кратки директиви и препоръки на архиепископ Серафим
Почти всички ние познавахме починалия паметен архиепископ Серафим, имахме щастието да присъстваме на богослуженията му, да слушаме неговите проповеди, изпълнени с плодородна мъдрост и мощ и да бъдем очевидци на неговата безгранична обич към хората. Но малко на брой от нас знаят за оня популярен подарък на управление или старчество, който в толкоз рядко висока степен е имал Владика Серафим.
Един от послушниците на Дядо Серафим е имал щастливата мисъл няколко години поред да записва обособени негови препоръки и отговори на въпросите на послушника. Те нямат между тях някаква външна или строго логическа връзка, обаче бликат от един извор – плодородното сърце на Владика Серафим.
Надявам се, че за всички нас, които обичахме и обичаме починалия Владика Серафим, ще бъде огромна духовна наслада да чуем тези непосредствени бележки за неговите духовни директиви.
1. Архиепископ Серафим споделяше постоянно: „ Когато умрем, ще разберем какъв брой близки са ни били Спасителят и Света Богородица, какъв брой са били те снизходителни към нашите немощи и по какъв начин са изпълнявали нашите молебствия. "
2. Най-главното е кротостта и смирението. Без тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва примирение, Господ санкционира с блудна сласт, с цел да смири индивида. Без обич и примирение при физически героизъм човек може да се трансформира в бяс. Аз познавах един духовник, който толкоз постеше, че единствено носът му беше останал да стърчи, само че беше толкоз озлобен, че не можеше човек да се приближи до него.
3. Послушникът попитал: „ Владико свети какво нещо е безмълвието? Нали не е единствено отдръпване в пустинята? “ Архиепископът дал отговор: „ Безмълвието е плодородна сърдечна молитва. Ето, отец Йоан Кронщадски от самото начало е бил с хората, непрестанно е разговарял, а се е намирал постоянно в положение на мълчание. “
4. Дядо Владика разказал един път следния случай от своето детство: „ Когато бях още дете и се учех в духовното учебно заведение, заран, когато тръгвах за учебно заведение, моята майка ми даваше по две копейки за закуска. Едната от тях аз постоянно авах на една просякиня. Един път започнах да претърсвам в джобовете си, само че се оказа, че съм не запомнил парите си у дома. А просякинята седи и чака лепта. Тогава аз й споделих: „ Прощавай, блага бабичко, нямам нищо. “ Просякинята ме погледна, усмихна се и заплака. „ Защо плачеш? – я попитах аз. Тя отговори: „ Твоите положителни думи са за мене повече от всевъзможни пари. “ Като свърши описа си, Дядо Владика добави: „ Много хора има по света, които в никакъв случай не са чували добра дума. “
5. Дядо Владика споделяше: „ Колкото и да ти е мъчно, въпреки всичко старай се и принуждавай себе си, въпреки и през сълзи, да утешаваш близък си! Помни думите на св. Антоний Велики: „ Онзи, който оскърбява близък си, е сходен на дявола, а оня, който го утешава, е сходен на ангел. “
6. Архиепископ Серафим постоянно повтаряше: „ Не бива да осъждаме! Ако някой съгреши, би трябвало да търсим извинителни аргументи за тази неточност, а не да осъждаме близък. Нашето държание би трябвало да бъде такова! “ Самият Дядо Владика, когато му се постановяваше да приказва за минусите и пороците на други хора, говореше кротко, като на смешка и по този метод избягваше осъждането.
7. „ Най-главното е да не осъждаме. Коренът на всички скотски грехове е осъждането. “
8. „ Не осъждай никого! Само себе си осъждай! “
Стенопис на починалата монахиня Магдалина от Руската черква в София
9. „ Който по-малко осъжда, повече обича. А който има по-малко обич, той повече ще осъжда. В осъждането е коренът на всичко неприятно. “
10. " Чрез неосъждане придобивай примирение. “
11. На изповед послушникът споделил на Дядо Владика: „ Когато другите съгрешават, аз постоянно се съпоставям с тях е си намирам а по-добър от тях. “ „ А знаеш ли следователно какво би трябвало да правиш? “ – го попитал Дядо Владика. Послушникът дал отговор: „ Светите отци споделят, че не би трябвало да се съпоставяме с другите. “ Владиката отвърнал: „ Аз пък ти повелявам да се сравняваш с другите, само че по този начин: казвай си – ето, той е съгрешил през днешния ден, само че на следващия ден ще се покае, а аз ще съгреша 20 пъти по-лошо и няма да мога може би да се разкая “.
12. Дядо Владика споделяше: „ Хората все се карат между тях, тъй като нямат задоволително примирение “.
13. „ Раздразнителността има постоянно в основата си горделивост – дефицит на примирение “.
14. Никога не се препирай. Щом забележиш, че не са съгласни с тебе, незабавно прекъсвай диалога “.
15. На изповед, когато послушникът прочел записаните в тефтерчето си провинения, Дядо Владика му споделил: „ Ти имаш един грях, който не си записал – главен грях, от който като мехурчета излизат всички твои грехове. “ „ Може би горделивост? “ – запитал послушникът. “Гордостта лежи в основата на твоя грях. Изразявай се по-точно. “ Послушникът не можел да се сети какъв ще е този грях. Тогава владиката му споделил: „ Ти имаш огромен грях на самооправдание. Когато те упрекват в нещо, даже в случай че не си отговорен, ти премълчи или единствено кажи: „ Простете, не съм сторил това “, а още по-добре е да кажеш единствено “Простете ” и повече нищо недей споделя и не се оправдавай. “
16. Дядо Владика попитал един път послушника: „ Защо савооправданието е толкоз гибелно? “ Той огтоворил: „ Самоооправданието демонстрира, че няма примирение. “ Дядо Владика споделил: „ Това е така ненапълно. Обаче, изрази се по-точно: при самооправданието не може да има същинско смирение, а без смирение няма избавление.
17. „ Необходимо е да се смиряваме пред всички. Да бъдем незлобливи, ласкави, приветливи с всички хора. Всичко зависи от самия тебе, от сърцето ти. Ако се смириш, Господ ще ти даде благодатта на целомъдрието. “
18. Дядо Владика споделяше: „ Повече слушай, в сравнение с приказвай! Бъди умен като змия! “
19. „ Да се противиш на греховните намерения, значи да бъдеш разпънат на кръст, а да беседваш с тях, значи да слезеш от кръста. “
20. Послушникът споделя за себе си: „ По съвета на Дядо Владика аз си купих тефтерче, в което записвах греховете си, с цел да ги прочета при изповед. По този мотив Дядо Владика ми сподели: „ Това е твоят паспорт за оня свят. Само това тефтерче ще ти би трябвало там. Ти можеш да го загубиш, да го изгориш, само че твоят ангел-пазител всичко ще препише, каквото е написано там, в това тефтерче. “
Инфо: hristianstvo.bg
